за

... Известни са 8 преписа, най-старият от тях от XIV в. Два пр. се намират в НБКМ: Панагюрски сб. № 433, XVI в. (Цонев, Опис 1, с. 446) и сб. 326, XVII в. (...

... , с. 446) и сб. 326, XVII в. (Цонев, Опис 1, с. 316). Един късен пр. от 1821 г. намираме в сб. 1081, НБКМ (...

... , с. 179—180). Един обширен вариант се съдържа в българския Панагюрски сб. № 433, XVI в., НБКМ (Цонев, Опис 1, с. 444), втори в сб. № 326, XVI в., НБКМ (...

... , с. 444), втори в сб. № 326, XVI в., НБКМ (Цонев, Опис 1, с. 311—320). И двата са необнародвани. Един кратък вариант публикува ...

... , с. 456); Сб. № 332, XVIII в. НБКМ (Цонев, Опис 1, с. 331); Беленски дам., XVII—XVIII в., № 713 (...

... , с. 369); Пазарджишки дам. № 345 от 1753 г. (Цонев, Опис 1, с. 368); Сб. № 1056, XVIII г., НБКМ (...

... , с. 108); Сб. № 433 (Панагюрски), края на XVI в., НБКМ (Цонев, Опис 1, с. 446); Сб. № 326, XVII в., НБКМ (...

... , с. 446); Сб. № 326, XVII в., НБКМ (Цонев, Опис 1, с. 318); Сб. № 684, XVII в., НБКМ (...

... Цонев, Опис 1 ...

... Цонев, Опис 1 ...

... Цонев, Опис 1 ...

... Апокрифът се среща често в сборниците със смесено съдържание и дамаскините от XVII—XVIII в. Ето още няколко неиздадени преписа: Сб. № 326, XVI в., НБКМ (Цонев, Опис 1, с. 316); сб. № 693, поп Пунчов от 1796, НБКМ (...

... с. 152); Дам. на поп Тодор Врачански № 338 от 1761, НБКМ (Цонев, Опис 1, с. 347), Дам. № 90 от 1788, писан от поп Йоан (...

... Запазените най-стари преписи на творбата са южнославянски и това е белег, че тя намира най-напред разпространение в славянския юг. Яцимирски наброява общо 15 преписа (Библ. обзор, с. 196—198). В българските библиотеки се намират следните преписи: Сб. 308, XV— XVI в., НБКМ (Цонев, Опис 1, с. 252); Сб. № 326, XVI в., НБКМ (Цонев, Опис 1, c. 319); C6. № 684, XVII в., НБКМ (...

... , с. 171—173 (по текста, препечатан от Ангелов), там на с. 147—148 изброяване на преписи. Към тях добавям един препис в НБКМ — сб. № 326, XVII в. (Цонев, Опис 1, с. 318)....

... , с. 347), сб. № 359 от 1850, НБКМ (Цонев, Опис 1, с. 398); Сб. № 130, XVIII в., ЦИАИ (Спространов, Опис на ръкописите в Светия синод. С., 1901, с. 193). ...

... , с. 79—90 (р. ред.). Заглавие: “За явяването на архистратиг Михаил на нашия отец Аврам, за неговия завет и смърт”. Този вариант с малки разлики срещаме и в нашия Панагюрски сб. от XVI в. № 433 (Цонев, Опис 1, с. 446). Тук заглавието е малко по-различно, срещат се езикови отлики, а в края и някои липси. В сравнение с цикловия разказ (Тикв., Лавр.; в Пан. не е поместен) този вариант е по-обширен; най-значителното различие по съдържание се забелязва в края на творбата. Тук срещата на Аврам със смъртта е разгърната, води се интересен диалог. Прилагам последната част на апокрифа, като правя превода по публикацията на Тих....

... , с. 216).; сб. № 438, XVIII в., НБКМ (Цонев, Опис 1, с. 456); Тревненски дам. № 710, XVII в., НБКМ (...

... : 127—132 (по Панагюрски пр. № 433, XVI в., НБКМ с разночет. по срб. пр. от XVII в.). Сперанский наброява 3 преписа от творбата, към тях ще добавя още пр. в сб. № 326, XVI в. (Цонев, Опис 1, с. 317). ...

... , с. 173); Сб. № 309, XVI в., НБКМ (Цонев, Опис 1, с. 254); Сб. № 681, XV в., НБКМ (...

... Отеро изброява 65 преписа от апокрифа, между които 10 в българските библиотеки. Преписите в България обаче се много повече. Ето някои от тях: Сб. № 1161, XVI в., ЦИАИ; Сб. № 438, XVIII в., НБКМ (Цонев, Опис 1, с. 457); Сб. № 713, XVII—XVIII в., НБКМ (...

... Българският пр. от Панагюрски сб. се схожда с друг бълг. пр. от XVI в. в т. нар. Аджарски сб., № 326, НБКМ (Цонев, Опис 1, с. 317). Тези два преписа обаче спрямо Драголев и Нов. показват доста различия в подробностите, в имената и в езика. Следователно в границите на обширната южнославянска версия може да се говори за три редакции....

... Творбата не е отбелязана в индексите. В южнославянската книжнина е известна в няколко преписа, които очертават два варианта. Единият се открива в Тиквешки рък., вторият в Панагюрски сб. № 433, XVI в., НБКМ (Цонев, Опис 1, с. 445). Текстът е публикуван от ...

... Преписите, публикувани от Тих., Нов., Порф., Пып. и Фр., произхождат от един превод. У Пол. творбата носи друго заглавие: „Повест на персиеца Афродитиан, написана от презвитер Филип, който беше сингел при Йоан Златоуст, за раждането на Христос, за звездата, която се яви тогава, за поклонението на магите и за даровете, които донесоха от Персия.“ Този препис изглежда да е друг превод. От него един препис се намира и в Дриновски сб. от края на XVI в., НБКМ (Цонев, Опис 1, с. 439). Разликите между двата превода по съдържание са минимални, първоизворът е един и същ....